Информация за училището

Нашето училище ОУ „Васил Левски" с. Звъничево е създадено преди 128 години.
Има нещо величаво и свещено в благородното дело да създадеш училище, да вградиш в него мечтите си, да му вдъхнеш неповторим дух, а всичко това да превърнеш в традиция и най-трудното - с любов да го предадеш на поколенията да го развиват и пазят, да продължат делото.
г
Това дело е нашето училище, което обединява през годините много хора - учители, ученици, техните родители, служители, общественици. Обединява ни с онова нещо-позитивно и съзидателно, което е не видимо за очите и се пази и носи само в сърцето.
Да се говори и пише за 128 годишната история на ОУ „Васил Левски" с. Звъничево означава да се пресъздаде една многолика, трудно измерима действителност. На базата на наличните фактологични материали, спомените, училищната документация, на всичко сврзано с дългогодишната история на училището се постарах да открия въгленчетата на творческото горене. Това горене, което ни е запазило като нация, като народ. Това горене без което училището е просто една сграда. Понятието „училище" и „Творчество" са неотделими в българската духовна история. Всички источници, до които се докоснах недвусмислено подтвърждават, че това важи с пълна сила за 128 годишната образователна и възпитателна дейност на нашето училище.
И преди 128 години и сега работещите в училището са будетели, търсачи на съкровища, които неистово изпълняват своята мисия да създават и пресътворяват духовни ценности.
В далечната за нас 1890г. Училището е основано за да отговори на духовните и просветни нужди на възникналото след Освобождението българско селище Ченгърлии. Но още по-голяма е била исконната българска потребност от знания, от творчество, от активно духовно общуване. Радостта, удовлетворението и амбицията са били ръководно начало, когато са започнали да ограмотяват себе си и децата си. Търсили са даскали отвсякъде и са делили от залъка си, за да ги задържат. Надниквайки в историята на нашето училище се убеждавам, че то се превръща във факел на просвета и патриотизъм, в огнище на духовен напредък.
През своето съществуване са преминали хиляди ученици и учители, съхранили творческия дух, наследен от възрожденските учители в нашия регион.
В дългия 128 годишен път на своето развитие ОУ „Васил Левски" познава имената на възторжени строители на просветното дело и се гордее с тях . Първия звъничовски даскал Спас Панов Сестримски, учителят Христо Чуненски, останалата в паметта на хората Смиляна Булгурова, скромния и всеотдаен учител Георги Станоев, усърдния ,взисквателен и уважаван директор Никола Танков, многогодишния директор Георги Петров Стефанов и редица други имат подчертан принос не само в утвърждаването на просветното дело, но и в утвърждаването на учебно-възпитателния процес.
Училището се гордее със своите ученици днес научни
)
работници, инжинери, учители, лекари, агрономи, архитекти, технолози, техници, знатни хора на труда. Сред тях са 3 професори, 3 доценти над 10 лекари, над 60 учители, над 20 инженери.
Днес творческата енергия на учителите е насочена към детайлно разгръщане способностите на всеки ученик за приобщаване на нашето училище към общоевропейското образователно пространство. С насталгия и маже би мъничко завист изчитаме списъка на многобройните кръжоци, самодейни и спортни състави, които сме имали през по-далечните и по-близки години в миналото.
Сега полагаме много усилия да превърнем училището в желана територия на учениците чрез различни проекти и програми.
Времената вече са други, пред нас са нови предизвикателства, но най-важното, което е останало и ние успяхме да съхраним, е поривът да творим, да създаваме и да надграждаме завещаното ни от предшествениците ни. Осъзнали сме енергийте на времето и сме успели да се слеем с тях.
Чест за мене е да Благодаря на колегите бивши и настоящи, за техните усилия, старание и всеотдаиност, за постоянството и високия им професионализъм. Гордея се с всички млади хора, които израснаха като личности в училище и достойно заемат мястото си в обществото.
София Банкина